Края на септември...

Нямам сили за думи…

Музиката е достатъчна…
Но пак се подреди нещо...
Оставям го, като послепис на Сара Маклоклан...

Ели (повалена от някакъв вирус и не само от това)

30.09.2016г.

*****

А ние ще летим навеки…

Безброй вълшебни тайни крия

те трепкат тихо в моята душа

аз зная че съм звездна орисия

за твоите изстрадали крила.

Но днес съм тъжна плача и преплитам

безкрайната си сила с слабостта

в далечен свят във мислите се скитам

във него се завръща радостта.

Ти просто дишай думите попивай

и спазвай всички равновесни правила

с невидимата обич се завивай

когато те споходи тъмнина.

Обичам те но също ми е страшно

при близостта ни – кладите горят

но зная че единствено е важно

душите ни в една да се вклинят.

Ще извървим вселенските пътеки

спасение ще има за света

а ние ще летим навеки

във нашата космична равнина.

30.09.2016г.

Елица

Когато път към теб в небесното открия...

Когато път към теб в небесното открия...

Как искам, а не мога да заспя

Във мене пак препускат ветровете

И знам че само с твоето сърце

В единство ще преборим страховете

Очите ми попиват мрак

А после като скитник  коленичат

От запад чакат светъл звезден знак

Надеждите във който ще се стичат

Живея в теб от хиляди лета

Нали съм пламък в общата ни клада

Наричат ме пазител на света

Безценна съм и вечно млада

А ти оставаш моя тих герой

Едно вълшебно място да се скрия

За цяла вечност ще си само само мой

Когато път към теб в небесното открия

29.09.2016г.

Елица

Кутията за спомени и радост…

Кутията за спомени и радост…

в кутията за спомени и радост

пристигат още вятърни писма

разказват за една далечна младост

и всички недослучени неща

небето сипе в нея безметежност

надписва я със странни имена

една ръка със много много нежност

открехва я забързано в дъжда

оставям в нея дарове за тебе

перо от птица свещи и ключа

а после сред задъханото време

замислена към себе си вървя

а ти си още толкова далече

под звездното небе накрай света

но ще се върнеш огънят предрече

че няма да съм все така сама

една любов душите ни закриля

и тихичко ни шепне във нощта

към сбъдването пътя тя намира

по своите вълшебни правила

27.09.2016г.

Елица

Истината в цветните ни дири...

снимка

Неизпратени писма до теб във ФБ

---

Истината в цветните ни дири...

Изгубвам се във мислите за теб

А те чертаят мъдри коловози

Забързана в изгряващия ден

На думите си търся аналози

Но времето безмилостно мълчи

В усмивката си скрива синевата

И в тихите заоблени лъчи

Съвсем се разтопява тъмнината

Отново съм с разперени крила

Кръжа свободна в дивата безкрайност

А ти си островърх и с очила

Измислен от вселенската омайност

В мечтите ми си бос и причудлив

И само мойта нежност те спасява

Жонглираш по первазите щастлив

Докато слънце златно те огрява

Чрез теб се чувствам силна и добра

Едно вълшебно зрънце вечност

Във нашата магическа игра

Звезди посипват всяка безнадежност

Върви към мен през спящите поля

През милион отминали години

Че най е важна общата душа

И истината в цветните ни дири

26.09.2016г.

Елица