…. или нещо за внезапно нахлулите спомени….
*****
Не е важно колко дни има в
живота ти,
важно е колко живот има в дните ти...
Не е важно какво имаш в живота си,
важно е кого имаш в него...
Не е важно какво си получил в живота,
важно е какво и на кого си дал...
Не всичко се плаща с пари.
За най-важните неща,
плащаме с късчета от душата си!
Арт Бъкуолд
*****
*****
*****
Яснотата...
Яснотата в мене е импулс,
в него няма стръкче съпротива,
бие равномерно моя пулс,
вътре се усещам пак щастлива.
Във съня ми тича водопад
и надежда в ново измерение,
а в следите мъдър листопад
носи отговори без съмнение.
Някакъв човек върви,
а момиче гълъбите храни,
моите усмихнати очи,
все лекуват старите ни рани.
Мостове от минало шептят,
пак от пепел Феникс се издига,
птиците замислено летят,
пощальонът вече не пристига.
Скрита е във джоба любовта,
пак решавам ребуси, загадки,
вътре в тебе зная, че блестя,
във минути вятърни и кратки.
Чака ме безкрайното море
и скалата с огнен отпечатък,
там ще се завърнем под небе
пазещо съдбата ни нататък.
09.08.2021г.
Елица
Вярвай във мечтите….
Аз може би щях просто да си тръгна,
след мене да остане сноп тъга,
във мъничка звезда да се превърна,
над старата забравена дъга.
И просто да засветя там далече,
за нечия забравена душа,
а на Земята да ме няма вече,
да бъда част от друга синева.
Но Бог избра отново да ме има,
със трудности във крачка да вървя
и все така да бъда аз любима
за някого досбъдната в дъжда.
Не беше лесно. Стисках много зъби
и силата ми виждах да трепти,
отърсих се от старите заблуди,
пътеките затворих към преди.
А трудното тепърва предстояло,
ала от мен избликна светлина,
и с поглед към единното ни цяло
напред разперих своите крила.
Днес крача по-уверена, висока,
със вяра във съдбата, в любовта,
душата ми като река дълбока,
споделям като вятър на света.
И знам накрая пак ще се завърна
във свойта обетована земя,
във приказка животът ще превърна
със моята усмивка и гласа.
06.08.2021г.
Елица
Посветено на мен и равносметката
след преживяното на 06.08.2008г.
Честит рожден ден на мъничкото ми Бориси!
Продължавай да бъдеш вълшебството в нашия живот,
да ни учиш на търпение, вяра и безкрайна обич!
Благодарим ти, че ни избра за свое семейство!
*****
Който в мене вярва…
(Войната за Любовта)
Във шепота ти тича мъдростта
и оня смях забравен от години,
усещането пак да съм с крила
в небетата раздиплени и сини.
Дори смълчан ме следва твоя блян,
онази – позабравената нежност,
отново силуета ти огрян
ме тегли към щастливата ни вечност.
И скитат неизречени слова,
във костите ми пак е вихър буен,
и търся само твойта тишина
до извора забравен светлоструен.
Тъгата се раздира и крещи,
не искам да я слушам и отлитам,
от облаците сплитам пак мечти,
да ги досбъдна знам, че ще опитам.
А старата китара в мен звучи
разкъсва тежко нечие дълбоко,
следят ме двама с влюбени очи,
желаят ме във своето високо.
Но днес съм друга – дишам и блестя,
по-силна съм от тях, от тези клади,
свободна със душата си летя,
начупила кармичните прегради.
Финалната война е Любовта
и мойто слънце греещо в безвремие,
ще притежава моята душа,
тоз който в мене вярва без съмнение.
04.08.2021г.
Елица
*****
