Боров мед и дъх на шоколад…

Боров мед и дъх на шоколад…

Със боров мед и дъх на шоколад,

Луната ме почерпи светлоока,

космичния неземен кръговрат,

проникна във душата ми дълбока.

Припомниха ми – „Още си звезда –

небесен войн – пазител в светлината,

а твоята невидима снага,

във нощите шепти сред тишината.“

Усмихнах се, знам силата е в мен

и ден след ден в живота ми изгрява,

а пътя ми напред е устремен –

съдбата ми докрай възпламенява.

Една любов е центъра на моя свят,

тя идва с мен от пето измерение

и в нейния прекрасен необят,

е мойто вечно трепкащо спасение.

Тя ще остави вятърни следи

във земното магическо начало,

а аз ще се завърна във Преди –

в Плеядите – там времето е спряло.

30.07.2019г.

Елица

Забравения Рай…

Забравения Рай…

Валят мечти. Небрежно синевата

рисува с вятър в моите очи,

прегръща ме магично тишината,

достигаща ме в твоите следи.

И пак е мокра роклята ми бяла,

пристегнатите в плитка сноп коси,

душата ми разлистена и цяла,

към теб се устремява и шепти.

Сънуваш ме – желана и далечна –

китарен звън от други времена,

една любов тъй чакана и вечна,

трептяща още в твойте сетива.

Подобно на вълна по тебе скитам,

усмихвам ти се, облаци броя,

за болката ти като слънце питам,

тъгата ти с наричане топя.

Преливаш в мен – суров и цветно нежен,

потъвам в твойта няма светлина,

копнежа ми разпалено безбрежен,

изгрява в наште огнени крила.

Отново във безвремие родени,

със тебе се превръщаме в безкрай,

един във друг докрай осъществени,

пресреща ни забравения Рай.

30.07.2019г.

Елица

Китарен сън...

Китарен сън…

Китарен звън и стара песен,

разперени по вятъра крила

и поглед мил към минало отнесен,

търкулнат по немирната съдба.

Прокарах пръстите и пак засвирих,

блестяха с нежност твоите очи,

безкрая със носталгия подирих,

досбъднати видях аз куп мечти.

И бяхме с теб вълшебно цяло,

изгрялата надежда сред звезди,

а времето за мъничко поспряло,

зашепна тихо в моите коси.

Един във друг зората ни застигна,

стопиха се сакралните следи,

душата ми на твоята намигна,

а после във реалното се скри.

25.07.2019г.

Елица

*****

Пречистени…

"Имаш себе си. Колкото - толкова."
Дамян Дамянов

Пречистени…

Един далечен стон, сърце и камък,

намериха във мене своя брод,

преглътнали поредния си залък

в безкрайния космически чертог.

Спокойна се зареях на високо,

косите ми се сляха със нощта,

копнежът ми притихнал светлооко,

посипа свойта мъдрост над мига.

И вгледана в изконната си сила,

сподиряна от теб поех на път,

тегобите във чашата изпила,

през рамо я захвърлих аз отвъд.

Изгрях красива, вятърна и вечна,

безстрашен войн от други светове,

душата ми разлистена и нежна,

отново се усети тъй добре.

„Пречистени“ прошепнаха звездите,

а птици им отвърнаха с криле,

понесохме се всички след мечтите,

в любимото магическо небе.

19.07.2019г.

Елица