Прераждане…

Прераждане…

Безброй звезди в душата ми изгряват

и търсят смисъла да бъда Аз,

щурци във тъмното без глас запяват,

потънали в невидимата власт

на хиляди възможни разстояния,

на хапки от реалността тревожна,

в усмивката на северни сияния,

откриват любовта възможна.

И става истина една далечна клада

на нашите невидими съмнения,

изгарям и оставам вечно млада,

трептяща във вълшебни измерения.

А ти си с мен – орел и вдъхновение -

частица нежност, сянка, водопад,

ключа към мойто вятърно спасение

в безкрайния вселенски кръговрат.

30.04.2019г.

Елица

Христос Воскресе...

 

Христос Воскресе, приятели! Нека бъдем здрави, нека бъдем силни и смело да срещаме предизвикателствата в живота! Нека следваме безотказно мечтите си и да имаме вяра в доброто и човеците, независимо пред какви изпитания ни изправя живота! Нека наш вечен пътеводител бъде само и единствено любовта! И нека всеки следващ ден бъдем по-добра реализация на самите нас от вчера! Никога не забравяйте, че жертвите които правим докато вървим по пътя са гаранцията за растеж на душите ни, гаранция за множене на личната ни сила и гаранция, че ще бъдем все по-полезни на общото, на цялото, на това което се нарича колективно съзнание! Светли и щастливи празници в домовете ви, приятели! :)

Ели и семейство

 

Бележка : Вторите две снимчици са заради един знак, който много сериозно ми се набива на очи през последните дни. Първото изображение е от коледна декоративна чиния във формата на звезда, която имам от няколко години и стои на видно място във всекидневната ми. Според една книга, която скоро прочетох на Джуна Уоутан „Кармични избори”, този предмет е символ на моята жизнена мисия. Спиралата изобразена в централната част на него много наподобява на формата на единия козунак, който изпекохме тази година за първи път със съпруга ми. В интерес на истината не сме пекли козунаци никога и тази година решихме да експериментираме спонтанно. В късните часове на съботния ден заредихме машината за хляб с продуктите и тя замеси тестото. После го разточих, намазахме го с домашен конфитюр от ягоди и поръсихме обилно със стафиди. После навихме рулата и ги сложихме във формите за печене. Пекохме двата козунака заедно и се оказа, че сме се справили повече от прекрасно! Съпруга ми нави единия козунак в спиралната форма показана на снимката. Формата се получи случайно, но страшно наподобява на спиралата изобразена на коледната чиния-звезда! Една приятелка тази сутрин ми каза, че това според нея е изображение на Спиралата на живота и вероятно е символ, че двамата като двойка със съпруга ми еволюираме, развиваме се и сме на правилен път в нашите духовни търсения, символ че не е случайно това, че сме заедно и преодоляваме изпитанията през които преминаваме, защото това гарантира растежа и развитието на душите ни, но за да го постигаме и надграждаме трябва да сме все така Заедно! Просто исках да Ви споделя тези интересни знаци от реалността ми! Аз съм свикнала да се вглеждам в знаците, които ме заобикалят, те ми говорят, научила съм се да ги тълкувам и да се вслушвам в тях и по този начин пътя по който вървя е много по-лек, но и двойно по-интересен! Светли празнични дни на всички!

Ели

 

Щастлива Велика Събота...

ЩАСТЛИВА ВЕЛИКА СЪБОТА! :)

А боядисахте ли си яйцата? ;)

Неизплатено…

Неизплатено…

Потича в мен невидима сълза,

стотици невъзможни обещания

се реят тежко в моята глава,

и носят на сърцето ми страдания.

Стоиш пред мен усмихнат, но суров,

очите ми във шепите си сложил

и вятърно нашепваш с благослов,

тъгата си неземна уталожил.

Захапвам нежно твоята ръка

и мислено рапирата протягам,

потъвам във безименна река,

копнежите си пак във клетва стягам.

А ти търгуваш с думите навред,

и блудници във стъпките си водиш,

със кармата от миналия век

във дните настоящи все се бориш.

Пречиствам те със пепел от звезда,

душата си в дълбокото ти вливам,

заричам те да следваш правила,

младежкия ти огън в джоба скривам.

Проглеждаш, ала късно е. Уви.

Финална свирка. Бяг към синевата.

Погалваш с обич моите коси.

Стопяваме се двама в тишината.

25.04.2019г.

Елица

Пътеката на твоята душа…

Пътеката на твоята душа…

Вали ли в теб? Усмихвам се далечно

на нашите копнеещи следи,

сърцето ми към теб ме води вечно,

в дълбокото за мене те боли.

Разтваря се неистово Земята

в студените ми пеещи нозе,

самичка стъпвам боса във тревата,

в прегръдката си вятър ме пое.

Отново е небето наша стража

сред хиляди потоци светлина,

единствено аз мога да покажа

пътеката на твоята душа.

Преплитаме се в тъмното, немеем,

а после се крещим в синхрон,

предречено е тъй да оцелеем –

един без друг. Оставам твоя стон.

По-силна съм. Крилете ми изгряват,

поглъщат нежно твойта тишина,

със утрото отново се смаляват –

превръщам се във точка и мечта.

Видях аз края – двамата сме горе –

пречистени от стари грехове,

а после пренаписани  и нови

се гоним пак по стари брегове.

22.04.2019г.

Елица