Спасена...

Спасена…

Пулсираш в мен неясен глас,

шептящ от друго измерение

и пак съм в твойта нежна власт,

с душата ми си в единение.

Небето бъдеще кове

и пръска тонове надежда,

незнайното с копнеж зове,

на бой последен ни повежда.

Надянала съм броня, шлем,

рапирата ми сипе блясък,

сподвижник цветно отреден,

попива моя звезден пясък.

Усещам сила, светлина,

очите ми в простор се реят,

пречистих чуждата вина,

мечтите ми ще доизгреят.

Оковите си натроших,

това предрече го Омая,

на всички врагове простих,

посоката си вече зная.

Пътека чудна сред поле,

по нея тръгвам окрилена

и зная в твоето сърце,

накрая аз ще съм спасена.

27.03.2019г.

Елица

Кръг...

Кръг…

Желание без глас трепти,

небе във шепите си сбира,

душата ми с любов лети,

надежда огнена пулсира.

Изпи нощта следите пак,

сред облаците скри копнежа,

тъй дълго чакания знак,

изгря накрая на манежа.

И сила в мене избуя,

свободна вятърно се рея,

кармична тежест изгоря,

отново цялостна живея.

Звездата ми описа кръг,

отхвърли старите тегоби,

сега ще гонят все врагът,

във изпитанията нови.

А мойта песен ще звучи,

развята нежно над полята,

дълбоко скрита в две очи,

пречистена ще е съдбата.

27.03.2019г.

Елица

Вестител...

Вестител…

Ти идваш често тихо във съня ми,

присядаш до главата ми, трептиш,

преплиташ с непознатото духа ми,

тъгата ми невидимо топиш.

Погалваш ме с прозрачните си длани,

душата си преливаш в моя плам

и тайните ми вятърно събрани,

пречистват твоя дъх необуздан.

Шептиш ми колко много ме обичаш,

как само с мене дишаш във синхрон,

на вечност и завръщане се вричаш,

мечтите ми заключваш в полутон.

А аз те слушам – бяла и вълшебна,

разлистена сред звездното дъга,

частица нежност атомно неземна,

родена тъй далече светлина.

До утрото оставаш вътре в мене,

стопяваш се със първата зора,

остава ми забързаното време

и споменът за общите крила.

Отдавна е така. От цяла вечност

за тебе съм жената – синева,

запазена в окото ти безбрежност,

зелената победа над страха.

Вестител съм на твоята безкрайност,

пазител си на моето сърце,

а между нас – една любов омайност,

досбъдната в красивото небе.

26.03.2019г.

Елица

Една красива пролет…

Една красива пролет…

Усмихна ми се тихо и с финес,

една красива пролет с дъх на нежност,

зарече ме да дишам силно в Днес,

заключи ме в прегръдката си – вечност.

И аз израснах. Гордо избуях.

Превърнах се във птица и отлитнах,

на най-високия ти връх се спрях

и лекичко на слънцето намигнах.

Мечтите си във кошничката скрих,

с надеждите аз стълба си направих,

доброто във простора преоткрих,

предателствата минали забравих.

По-силна се усетих. Затрептях.

Една любов сред ветровете сложих.

За нов живот невидима изгрях,

съмненията в мене уталожих.

И стана чудо – времето запя,

един красив копнеж роди зората,

досбъднатост вълшебна разгоря,

а после я търкулна над дъгата.

А там далеч вълната ни изпи,

скалата ни погледна причудлива

и пак се сляхме волни аз и ти,

в история тъй племенно щастлива.

22.03.2019г.

Елица