Блус в нощта...

 

 

Блус в нощта...

 

Танцувах блус със тебе във нощта,

запомнила съм всичките извивки,

дъхът ти палещ тихичко кръвта

и моите невидими усмивки.

 

Оставих ти се - влюбена жена

в космична осъзната цялост,

във себе си побрала синева

светилище на общата ни младост.

 

Целувките ти, думите, страха,

че може би отново ще съм губещ,

търкулнат зар невидимо в праха

във филма доразказан бъдещ.

 

След тебе ли? Остана празнота,

подпиращи въпроси все от упор,

усещането пак, че съм сама,

приятелско-роднински укор.

 

Във времето оставих нежността,

емоцията скрих във ред тетрадки,

наистина ме срещна любовта,

но си замина след минути кратки.

 

А после пък забравата покри

очите ми изпълнени със тебе,

копнежът във простора се стопи,

нахапа го забързаното време.

 

И днес отронвам мъничка сълза

за туй което можеше да бъде,

оставам във сърцето ти мечта,

която Бог накрая ще досбъдне.

 

24.07.2021г.

Ели

 

На Иван 

 

 ***

 

*

*

Изпуснат четвъртък...

 

 

Изпуснат четвъртък....

 

Четвъртък е изпуснат стихотворно

от тихата замислена неделя

изпил е той редица сънотворни,

които ако търся, ще намеря.

Какво се случва във четвъртък питаш -

ами събуждам се със дъх на лято

и някъде към осем сътворена

започвам да броя, но наобратно.

До девет пък си пийвам от кафето

с любимия се смея и намигам

извиквам вътре в себе си детето

във мислите си надалече стигам.

Към десет вече истински работя

над себе си, но също и за други

подтиснала съм лъвската природа

умът ми над загадките се чуди.

По обед съм разрошено квадратна

и хиляди мечти във шепи сбирам

докъмто два аз ставам необятна

пътеките на някъде събирам.

Тъй после следва три и късна сбирка

с приятелите чакащи вълшебство

усещам се наистина щастливка

разказвам им за щурото си детство.

Пристига пет и края ми работен

с количката препускам в светлосенки

понякога съм светъл дъжд гръмовен

а друг път съм в торбичката за дренки.

Пристигнала до вкъщи се прибирам

и лекичко дъха си разпилявам

Ези - Тура във джобчето си скривам

и своята усмивка подарявам.

А той ме чака влюбен и пулсира

прегръща ме с нестихваща надежда,

бутонът на сърцето ми намира

натиска го, а после ме преглежда.

И ставам цялата звезди и думи

небето ми напомня, че обичам,

във тази нежност скрита помежду ни

аз бяла след мечтите тичам.

Накрая ли - завивка, чайче,

разказани истории вълшебни

четвъртък се превръща в зайче

под пръстите ми огнено нетленни.

 

11.02.2022г.

Елица

 

Влюбена в неделя...

 

 

Влюбена в неделя...

 

Избирам да съм влюбена в неделя,

тогава съм щастлива и вали,

усещам ударите на сърцето

и стъпвам боса в зимните мъгли.

В неделя теб те има вътре в мене -

облечен във костюм въжеиграч,

надбягваш пак забързаното време,

на миналото в тихата му власт.

А после идва понеделник

и с теб се втурвам пак по звезден път,

сред вятъра се скрива странен шепот,

пак птици на закуска ме зовът.

Ти просто си стоиш така далече,

усмихваш се на някакви лъжи,

порастнали сме двама с тебе вече,

прошепват мойте езерни очи.

Във вторник ли? Подскачам на въжета,

играя все на ръбче и мечти,

а вярата ми в минало отнета,

възкръсва като твоите следи.

Тъй, после сряда, мляко и бисквити,

затоплен на котлона шоколад,

завързани на възел сто морета

и моята душа сред необят.

Във петък съм със рокля на раета,

коса завита с пирует на кок,

играта на белот и чифт валета

и някакви си мисли за Кивот.

А после събота и дъжд по тебе,

целувка съхранена под капчук

отхвърлено безмерно бреме

и скачане във локвите напук.

Накрая се завръщам във неделя

с онази обич скитаща във мен,

и зная най-накрая ще намеря,

гласът ти само в мене отразен.

 

10.02.2022г.

Елица

 

Вдъхновено от ето това:

"И съм влюбена в тебе във вторник.

В сряда ставам пастирка в небето."

Caribiana

 

Пасиансът на съдбата...

 

Пасиансът на съдбата...

 Потъвам в теб. Небето пак е синьо.

Със тебешир рисувам тишина.

А ти преглъщаш някак си горчиво

прегърнал свойта тиха самота.

Редя пак пасиансът на съдбата,

докато спя препускам на Пегас,

запалила за всички светлината,

над облаци пулсира моя глас.

Присядам на леглото ти и слушам

сърцето ти отмерващо в захлас,

до рамото ти тихичко се сгушвам,

безмълвна ти разказвам все за нас.

За минали пътеки извървени,

за битките във Райския безкрай,

за твоята душа прибрана в мене,

за някакво пресрещане през май.

И зная, че ме чуваш и разбираш,

че с костите си чувстваш любовта

и пак и пак докрайно ме намираш

сред сенките от другата страна.

А щом Зората бавничко почука

по твоето замръзнало стъкло,

невидима отлитам от капчука

на твоя дом. За общото добро.

И се събуждам малка и далечна,

на вкус съм пак космична равнина,

оставам в твойте мисли някак вечна,

загадъчна магическа жена.

01.02.2022г.

Елица