До безкрай…
Аз чувам твоя глас и тази песен
изплакваща събраната тъга,
вървиме двамата по път отвесен
отвеждащ ни на края на света.
И там танцувам – смела и красива
с разрошени от вятъра коси,
една любов отново грее жива,
оставяйки във бъдното следи.
Но правилата днес са други, нетипични,
пак вечността се сбира във едно,
а моите предели архаични
закрилят нашто вятърно стебло.
Бъди ми брат, защитник и ограда,
момчето от света за чудеса,
ще грее пак отколешната клада -
на нея аз и ти сред небеса.
Ще те запази моята сакралност,
ще ме израснат твойте рамене
и заедно в невидима тоналност
ще сътворим магическо сърце,
защото аз съм твоето момиче –
онази вечност с перлени криле
и знай, че до безкрай ще те обичам
защото те познавам най-добре.
21.07.2020г.
Елица
