Какво е Прошката?...

 

 

Какво е Прошката?...

 

Дали е лесна Прошката незнам,

безкрайно малка съм и вечно млада,

приятелска ръка ще ти подам

дори завързана на тежка клада.

 

Тъга са непростимите неща

във зримата объркана реалност,

прегърната от тях напред вървя

докрай преляла в своята сакралност.

 

На просяка ще дам петак,

на скръбния ще вдъхна вяра,

а някой ще изправям пак и пак,

в съдби на много атомно изгряла.

 

И може би със Извора у мен,

ще дам аз прошка и на враговете,

защото за да бъде вечен ден,

да са стопени трябва ледовете,

 

във техните заключени сърца

и тихата изтляла същност

на вечната дилема за смъртта,

решена със космична мъдрост.

 

Простено да ви е! Простих сега.

Живота ми отново се разгръща,

Завърнаха се моите крила -

небето пак във ангел ме превръща.

 

26.02.2023г.

Елица

В неделя...

 

 

В неделя...

 

В неделя съм с разрошени коси,

усмивката смутена ме събужда,

а после - палачинки и мечти,

усещането - някому съм нужна.

И шляпкам леко с босите нозе,

с вода измивам някакви си рани,

във кухнята е топлото кафе,

и спомени от минало събрани.

Редя си Таро карти и броя,

букети от кокичета подреждам,

условности със мислите топя,

любими книги пак и пак преглеждам.

И знам, че вътре в мен е обичта

с която все вървя и радвам всеки,

в неделя съм компас на вечността

отвеждащ по Вселенските пътеки.

 

19.02.2023г.

Елица

Времето на сините мъгли...

 

 

Времето на сините мъгли...

 

Във времето на сините мъгли

до мрамора присядам и захлипвам,

отвъд ме гледа мама и мълчи,

погалва ме със нежност и притихвам.

 

"Герой си, дъще, и срази врага.

Неравна битка води ти със злото.

За теб копнее вятърно брега

в една страна - пазител на доброто.

 

Не те пречупи този път смъртта,

в небесното крилете ти изгряха,

ще грее силно твоята звезда,

планети твойта песен пак запяха.

 

Аз бях до теб и сила ти дарих,

пазител на душата ти любима,

от всички хули вятърно те скрих,

заклех те да пребъдеш неранима.

 

Дерзай, дете, и пътя извърви,

защото много спящи те очакват,

във твоите усмихнати следи

надеждите ни като стон потракват.

 

И зная, че ще дойде светъл час,

когато с тебе пак ще се прегърнем,

във костите ми ще налееш глас,

магично някак всички ще се върнем.

 

А после ще изгрее Вечността,

ще бъде вечен ден във необята

животът ще е с други правила

в история от светлина огрята."

 

Туй каза мама, после се стопи,

остави ме безмълвна да се взирам,

търкулнаха се бисерни сълзи,

а после продължих без да се спирам.

 

Преминала по моста се прибрах,

разбрах раздяла всъщност няма,

повярвах, че накрая оцелях

във шепите си рани много сбрала.

 

Към бъдното отправила очи,

ръце преплетох във молитва,

небето в мен се укроти -

една голяма болка стихва.

 

18.02.2023г.

Елица

 

На мама с много обич 

По Задушница