Освободена…

Освободена…

Изговорих думи за преди,

пречистих капилярите, душата,

покрих със шума всичките следи

и преобърнах вятърно съдбата.

Освободих тегобата от мен,

поплаках на приятелското рамо,

отново е света ми озарен,

безвремието тихо е поспряло.

Простено е. По-силна съм сега.

Начупиха се тежките окови,

а моята изправена снага

върви по пътища безбрежно нови.

Потъва музиката като стон,

потребността е вече променена,

по-близичко е Божия амвон,

душата ми пулсира устремена.

Направила вълшебство със ръце,

аз бъдното във себе си прибирам,

спокойно бие моето сърце,

докато в знаците без глас се взирам.

30.09.2019г.

Елица

*****

Платено…

Платено…

Стрелкичката направи кръг,

пречисти вятърно съдбата,

замислена откъснах стрък

и се заслушах  в тишината.

Отново греят куп мечти,

душата ми напред се носи,

една надежда пак блести,

търкалят се безброй въпроси.

Държа ръката на любим

и силна във зори се будя,

вълшебство ний ще сътворим,

света със него ще учудя.

Преминах битки и тъга,

сърцето ми във тях кали се,

но днес усещам свобода,

от миналото аз спасих се.

Войникът в мене издържа,

земята с устрем преобърна

и пак съм късче светлина,

което в Рая се завърна.

Остава ми да помълча

везните в мен са равновесни -

посока все е Любовта

по мойте пътища отвесни.

27.09.2019г.

Елица

*****

*****

До изгрев слънце…

До изгрев слънце…

Играхме с тебе шах до изгрев слънце

и тихо си шептяхме за любов,

покълна вътре в мен отново зрънце

на тихия божествен благослов.

Изгубваше се в моята безкрайност,

възраждаше се после от звезди

и с някаква нестихваща омайност,

чертаеше във мене ти следи.

Оставих ти се – вятърна и крехка,

потънах с нежност в твоите очи,

а после по безименна пътека,

от тебе си отидох във зори.

Ала остана твоя звук във мене

отекна като писък във деня,

притисна ме забързаното време,

в акорда му усетих как горя.

И пак записахме пореден спомен

по някакви щастливи правила -

небесен знак, като света огромен

на феникс със разперени крила.

Оставаме един във друг вклинени,

душите ни осъдени трептят,

ала накрая, знай, ще сме спасени

над вечността съдбите ни ще бдят.

26.09.2019г.

Елица

Чаша тишина...

Чаша тишина…

Във чашата ми пее тишина,

орисва ме да бъда силна,

живея в ритъм с други правила,

по пътя крача светла и стабилна.

Оставих спомените зад гърба,

пак времето във мен е спряло,

не съм пленена вече от страха,

виж, слънцето вълшебно е изгряло.

Компасът ми е само любовта –

онази вечност вятърна в кръвта ми

и знам ще се завърна на брега

побрал във своето сърце света ми.

26.09.2019г.

Елица

*****