Космична тишина…

Космична тишина…

Пресрещна ме. Удари се във мене.

Попих аз лъч от твойта светлина.

Забърза се притихналото време,

припомниха ни стари правила.

Една любов изригна без остатък,

душата ми помете като стон,

пренаредих следите ни нататък

по някакъв магически закон.

И осъзнахме тежката  Голгота

в тревожните си неми светове,

прегърнали докрайно пак живота

се справихме със всички страхове.

Сега Луната пази много тайни

за двете ни преплетени сърца,

търкалят се по пътища незнайни,

лъчите ни със името Съдба.

Аз още съм звездата съкровена,

а ти орел във горди небеса,

за теб оставам все така потребна

сред цветната космична тишина.

28.05.2019г.

Елица

*****

Магическо небе…

Магическо небе…

Безсмъртието чука на вратата,

прегърнало мечтите ни със плам,

то носи от безкрая светлината

раздиплена по звездния ми стан.

Копнежите подреждам във редица,

а вярата ми ражда чудеса,

във твоята всетърсеща зеница,

танцувам боса в ритъм със дъжда.

Безвремието бисерно ромОли

и приказки нашепва за преди,

по старите космически завои

се сплитат нежно нашите следи.

Ръцете ни протегнати звънливо,

отново управляват вечността,

сърцето ми потрепващо щастливо,

отключва петизмерна тишина.

И ставам теб, а ти вибрираш в мене –

на вятъра обречен все компас,

отхвърлили наземното си бреме,

по-силни се завръщаме във Нас.

Един далечен бряг ни се усмихва,

пак силата ни огнена расте

и всеки гняв, и всяка болка стихва

в далечното магическо небе.

27.05.2019г.

Елица

Безкрайност и небе…

Безкрайност и небе…

Клепачите трептят, сърцето бие,

забравените истини горят,

безвремието в нощите се крие

към бъдното две птици се стремят.

И гали слънцето със нежни длани

косите ми – раздиплено море,

мечтите ми от космоса разбрани

се сбъдват във далечното поле.

Любимият е с мен и пак ме пази

от времето, тегобите, смъртта,

пак мигове прииждат на талази,

константа е вълшебна радостта.

Живея те и вятърно съм цяла,

знам вярата създава Богове,

изписвам сред планетите „Изгряла“

с душата си – безкрайност и небе.

23.05.2019г.

Елица

Устрем...

Устрем…

Безсмъртна съм. Достигам все звездите

със крехките си търсещи ръце,

немирна тичам боса след мечтите,

търкулнати във синьото небе.

Преливам в теб и тихичко пригласям

на песните от твоето сърце

и общият ни огън аз отнасям,

в едно далечно вятърно поле.

Заклета съм да те обичам вечно,

да съм посока, вяра и компас,

единствено в душата ми безбрежно

ти да откриваш истина за нас.

Жигосан си със нежността ми бяла

родена сред прибой и тишина,

във нея мъдростта се е събрала

на хиляди потоци светлина.

Ще се разбият тежките прегради,

следите ще изпишат свобода,

в плеядиански цветни водопади,

безвремието с теб ще възродя.

22.05.2019г.

Елица