Светове различни...

Светове различни…

Ужасно е да знаеш, че ме има,

че съм далеч и тихичко блестя,

че съм безсмъртна вятърна любима

и със душата ти в синхрон трептя.

Сред облаци със тебе да летиме,

но в утрото да се събуждаш сам

и хиляди надежди да редиме

с един копнеж от разум обуздан.

Да бъдем двама в светове различни,

пресечени в назъбени дъги,

шептящи да сме странно нелогични,

мълчащи да сме просто аз и ти.

Завиваш ме със своята безкрайност,

подскачам смело с тебе на въже

и с някаква нестихваща омайност,

държиш със обич моето сърце.

Една любов е нашата посока,

родена е във древни времена,

а нейната снага висока,

се случва по вълшебни правила.

Със вяра следвай пътя все към мене,

към мойта обетована земя,

ще ме дослучи бързащото време,

във твоята усмивка и в гласа.

25.02.2020г.

Елица

Двама с тебе...

Двама с тебе….

                           на Жоро

Обичам да съм сгушена във теб,

да бъда вятър, също одеяло,

дъхът ти да пресрещам аз навред,

сърцето ми във твойто да е спряло.

Да ти разказвам крехка до зори

за минали животи и за битки,

за силата ми спяща от преди,

за хиляди подминати отбивки.

Звездичка да съм в твоята ръка,

последното ти чувство всяка вечер,

търкулната по ризата сълза,

копнеж и зов бездумно вечен.

Да бъдем двама с тебе и отвъд,

когато прах очите ще покрие

а нашият вълшебно-остър път

в една любов следите ни да скрие.

24.02.2020г.

Елица

Пораснала...

Пораснала….

Поплакаха си тъжно дъждовете,

душата си от теб отдалечих

и пак заскитах там – по бреговете,

където вярата си вятърна спасих.

Пораснала съм. Скършена наивност

в следите ми остана да блести,

отрязах нишките ти със прецизност,

пречистих те от старите вини.

Задиша леко. Зрънцето свободно

пося безмълвен сред небесна шир,

размисли се и някак благородно,

отпи свенлив от звездния потир.

Погледнаха ни птиците, полето,

прошепнаха молитви до река,

а щастието в минало отнето

при нас завърна своята снага.

Превърна се света в магична песен,

разказа се съдбата ни докрай,

а после във една красива есен

се сляхме със космичния безкрай.

21.02.2020г.

Елица

Трансформация…

Трансформация…

Далечна съм и страшно бяла,

подобно фар през времето блестя,

усещам се отново цяла,

тъгата в мен неистово топя.

Не търся вече нищичко, повярвай,

щастлива съм със своите мечти,

погледнеш ли към мене – бягай,

не съм ти вече длъжна за преди.

Свободна съм. Оковите начупих.

Пречистена живея във Сега.

Съдбата си във звездното откупих,

не ще пулсирам вече със вина.

Аз чужди прегрешения изстрадах,

по много много стари правила,

ръцете си към тебе все протягах,

към твойта тъй магична тишина,

защото само в нея виждах смисъл

и вярата си в утрешните дни,

мъдрец един така ме бе орисал

да търся вечно твоите следи.

И станах друга. Слята с ветровете

посоките във мене извървях.

Безмълвна наближила бреговете

на пето измерение се спрях.

След всичко само любовта остава –

посято зрънце някъде във теб,

което пак и пак ще те спасява

от силата на собствения гнет.

При мене ли? Ще дойдеш след години,

везните щом във теб се изравнят,

копнежите ти облачно красиви

в очите ми завинаги ще спрат.

19.02.2020г.

Елица