Moto Passion...

Звездна светлина...

Звездна светлина…

Аз често разсъждавам за отвъд,

за оня свят в незримото заключен,

във който спиш на топлата ми гръд,

по оня начин – в древността научен.

А там сме сенки в профил и в анфас,

обвързани от обич неделима

и пазим скрита някъде във нас,

мелодия от минало щастлива.

Танцуваме със облаци в дъжда,

сред лунните отблясъци копнеем,

във мислите ти атомна кръжа,

докато светли в синьото се реем.

Пресрещат ни комети и лъчи,

безброй планети тихичко се смеят,

оглеждам се във твоите очи,

нестихващи пожари в мене тлеят.

Във този многоцветен кръговрат,

със теб вървим от милион години,

мечтаейки желания обрат,

прошепнат над морета и пустини.

В триъгълната звездна светлина,

с душите си накрая ще изгреем,

отворили небесната врата

свободни пак за вечност ще живеем.

27.04.2018г.

Елица

*****

Чудеса...

снимка

страничка Сега и завинаги във ФБ

---

Чудеса…

Родиха ни далечни небеса,

от атоми покълнахме нетленни,

нарекоха ни с име Чудеса,

в пространството щастливо вдъхновени.

Прегърна ни вълшебната река

и оня бряг солено невъзможен,

подкрепяна от твоята ръка,

последвах път суров и много сложен.

Следите ни се сляха като стон,

бездумно във зелено зашептяха

и с нашия магически синхрон,

безброй звезди в безкрайното изгряха.

Така вървим със тебе векове,

обвързани от обич неделима,

във търсене на стари светове,

аз все така съм твоята любима.

Досбъдваме се само във съня,

в невидими космични коридори,

а с утрото в душата ти блестя,

докато тихо слънцето говори.

И бавно приближаваме ръба,

на новото усмихнато начало

и зная, че със теб ще полетя,

а времето за вечност ще е спряло.

26.04.2018г.

Елица

*****

Едно очакване...

Едно очакване…

Едно очакване на прага ми присяда,

звезди когато горе заблестят,

с космически въжета ме пристяга,

докато бавно мислите трептят.

А ти напредваш атомно уверен,

към моята изстрадала душа,

от милион години просто верен,

на старата усмивка и гласа.

Пристигайки заключваш шепа нежност

в очите ми – солена тишина,

политаме сред синя безметежност,

в шептящата безкрайна равнина.

Преплитаме се – две души от огън,

запален за да тлее над света,

един неземен и далечен вопъл,

обречен да дарява светлина.

Оставам в теб – невидима комета,

родена да ти носи все късмет,

преливаш в мен над родните полета,

прегърнал моя страстен силует.

Със утрото следите се стопяват,

във вятърното източно небе,

ала мечтите кротко оцеляват,

във моето и твоето сърце.

26.04.2018г.

Елица

*****

Пак изгрели...

Снимка – Pixabay

---

Пак изгрели…

Понякога потрепва вътре в мен,

копнежа ти от звездното пространство,

духът ти от духа ми озарен,

ме следва със щастливо постоянство.

Изкачваме високи планини,

по пътища разлистени се смеем,

един във друг преплетени горим,

в съдбата си досбъднати немеем.

Прегръщаш ме с парченца светлина,

след сянката ми в извори се скиташ,

изпиваш ме до дъно в тишина,

със своите въпроси ме оплиташ.

Във къщата със мирис на цветя,

аз всяка нощ съм твое вдъхновение,

ала си тръгвам с първата зора,

от нашето красиво единение.

Така във кръговрата се въртим,

лекувайки отколешните рани,

в безмълвие далечно се топим,

сред чувствата в дълбокото прибрани.

И чакаме последния звънец,

пробуждане за вечност да отмери,

един вълшебен радостен щурец,

в небето да изпише „Пак изгрели“.

25.04.2018г.

Елица

*****