Powered By Blogger

четвъртък, 28 октомври 2021 г.

Едно момче, едно момиче....

 


 

Триптих "Едно момче, Едно момиче…."

 

Едно I

 

Едно момиче крачи във дъжда

и облаци завързва със въжета,

пришпорва ги с усмихната душа,

със вярата от Бог назаем взета.

 

Едно момче я гледа и мълчи,

следите и във джобчето си сбира,

потъва в двете хубави очи

и пътя към сърцето и намира.

 

Те двамата изграждат вечността

с една любов от много старо време,

той себе си открива във гласа,

със който тя отхвърля свойто бреме.

 

И знаят, че ги чакат чудеса

там някъде накрая на земята,

прегръщат с нежност своята съдба

да пазят във безкрая светлината.

 

27.10.2021г.

Елица

 *****

 

Две II

 

Прегърна ме насън едно момче

и мидичка във дланите ми сложи,

препусна с мен във синьото небе,

страхът ми като птица уталожи.

 

За малко поиграхме на любов,

написа ми магическа поема,

очите ми видяха, че е нов,

но старата му нежност ме превзема.

 

Тъй сгушена във силните гърди

препуснах на далечно разстояние,

а той разбърка моите следи

превърна ги във Северно сияние.

 

И аз засветих тиха във нощта

душата ми във него запулсира

досбъдна се изречена мечта

така високо нейде във Всемира.

 

27.10.2021г.

Елица

 *****

 

Три III

 

Измислиха ги – Ин и Ян,

половинки две във синята безкрайност,

бе той от ветровете призован,

а тя пък беше пламъкът сакралност.

 

Живееха до синята река

и много песни заедно изпяха,

разперили огромните крила

за другите неистово живяха.

 

Разресваше тя дългите коси,

а той монети хвърляше нагоре,

Ези – Тура на идните им дни

във Райското разлистено усое.

 

А любовта им беше тишина -

една дълбока споделена вечност,

във нейната усмивка и гласа

откриваше той своята безбрежност.

 

Но вещица света им раздели,

начупи тяхното единно цяло,

запрати Нея в тъмни дълбини,

а него омагьоса с огледало.

 

Останаха две птици по сами,

заскитаха във светове различни,

изгубиха те своите следи

във нови роли някак непривични.

 

От милион години все вървят

един към друг през всички измерения

и искат само пак да се вклинят,

пулсирайки единно без съмнения.

 

Тъй тежка орис още ги държи

и силата им огнена изпитва,

но те ще се преборят със лъчи,

Вселената да ги сбере опитва.

 

А послеписа пак ще е любов

и силна вяра вътре във сърцата

кръгът ще се затвори като нов

за да роди за вечност Светлината.

 

27.10.2021г.

Елица

 


 

******

 

вторник, 19 октомври 2021 г.

Като стон...

 


 

Като стон…

 

Ти идваш във съня ми като стон

и тихо на леглото ми присядаш,

разделя ни съдбовния закон,

но с устни по косите ми пробягваш.

 

Размърдвам се. Безгласно пак мълвя,

една сълза в зениците ми пари,

във други измерения горя –

така далече в старите Плеяди.

 

Потъваш нежно в моето сърце,

преливаш се във ударите. Тичаш.

Преследваш ме във синьото небе

и името ми донасита сричаш.

 

Усмихвам се. Подавам ти ръце.

Въртим се в пирует все по-нагоре.

И галиш с обич моето лице –

то пак за кратко ще е само твое.

 

Обречени от хиляди лета

се скитаме изгубили надежда,

а нашата любов е тишина,

тя пак и пак дълбоко ни отвежда.

 

Копнеем за крилете отпреди,

за битките, звездите, за безкрая,

за нашите изписани следи

отвеждащи до портите на Рая.

 

Но виждам още трябва да вървим

със силна вяра вътре във душите,

от злото всички ние ще спасим,

досбъднали за вечността мечтите.

 

19.10.2021г.

Елица

 


Пак тази песничка...

И все капят тия сълзи...

*****

понеделник, 18 октомври 2021 г.

Внезапен сън...

 


 

Внезапен сън...

 

Понякога се случва да заспя

докато бавно крача по дъгата

и виждам тихо своята съдба,

в която съм частичка пак от Рая.

 

Подскачам смела с огнено въже,

а той стои до мен и наблюдава,

косата ми завързва със небе,

копнежа му във мене се вклинява.

 

И двама пак играем на любов,

на споделени неми разстояния,

у мене той пулсира като нов -

пресътворен от северни сияния.

 

Внезапно се събуждам и вървя

отново във наземната действителност,

молитва за досбъдване мълвя

отърсена от чужда разточителност.

 

А вярата отнасям вътре в мен

към Пето многостранно измерение,

за него аз оставам вечен ден,

във който вярва без съмнение.

 

17.10.2021г.

Елица

 


 
 *****