снимка - интернет
Как да разпознаем духовно осъзнатия човек
1. Някои от тях са мъже, а някои – жени.
Можете да ги видите в манастир или в крайградска къща, в гората или в
малко провинциално градче. Вярно, че не са много, но все пак са повече,
отколкото си мислят хората. И това не е така, защото духовното
израстване е нещо сложно. Печалната истина е, че повечето хора не искат
да се затормозват, за да се измъкнат от блатото на невежеството и
страстите.
2. Отначало няма да
забележите просветления човек в тълпата, защото той е тих и скромен. Но
когато започне ситуацията да се заплита, тогава той се откроява. Когато
всички останали изпитват ярост, той ще е пълен с любов. Когато другите
са смутени от някаква криза, той ще е все така спокоен, както и преди. В
налудничавата борба, в която всеки иска да получи колкото се може
повече, той ще стои сдържан и спокоен в ъгъла. Той върви плавно по ръба
на острието, той е устойчив сред паниката. Не иска да подчертава
различието си, но той просто е освободен от желания и това го прави
напълно самодостатъчен. Неговото спокойно присъствие докосва всеки.
Неговите нежни, обосновани думи обединяват враждуващите и сближават
тези, които вече са обединени. Скърбящите, изплашените и разтревожените
се чувстват много по-добре след като са поговорили с него. Дивите
животни чувстват душевната му доброта и не се страхуват от него.
3.
Той не винаги изказва своето мнение или отстоява гледната си точка, в
действителност изглежда така, сякаш няма никакво мнение и затова хората
често го приемат за глупак. Когато той не се тревожи за това, не
отмъщава и не злоупотребява или не се присмива, хората си мислят, че
нещо не е наред с него. Но на него му е все едно какво мислят хората за
него. Все едно е ням, това е така, защото той просто предпочита да пази
мълчание. Действа така, сякаш е сляп, но в действителност вижда всичко,
което става около него. Хората си мислят, че е слаб, но в действителност
е много силен. Въпреки лъжливия си външен вид, той е остър като
бръснач.
4. Лицето му винаги сияе и е спокойно, защото никога не
се безпокои за това какво се е случило вчера и какво ще се случи утре.
Осанката му и движенията му са изящни и достойни, защото има естествена
осъзнатост за всичко, което прави. Приятно е да се слуша гласа му, учтив
е, точен и говори по същество. Прекрасен е по начин, който няма нищо
общо с външността и красноречието, а с неговата вътрешна благост.
5.
Може да има дом, но ако той днес изгори, утре ще отиде на друго място и
ще се чувства също толкова удобно. Навсякъде се чувства като у дома си.
Той е от този тип хора, които се опитват да намалят броя на собствените
си вещи и винаги им се струва, че те са прекалено много. Не е важно
колко му се дава – винаги на него му се струва, че е напълно достатъчно.
Разбира се, той също се стреми да удовлетвори жизнените си потребности,
но те са значително по-малки. Неговият живот е изчистен и прост, той е
удовлетворен от това, което среща по пътя си. Най-добрата храна за него е
Радостта, най-доброто питие – Истината, най-добрият дом – Осъзнаването.
6.
Обикновените хора са шумни като звън на ручей, а духовно израсналите –
тихи, като океански дълбини. Просветленият обича тишината и слави
тишината. Но това не означава, че никога не си отваря устата. Той е
радостен да говори за вярванията си, ако има някой заинтересован да го
слуша, макар че той никога не проповядва и не се намесва в спорове и
дискусии. Освен това, доколкото той говори само това, което действително
знае, всичко, за което говори, е автентично, така че тъй наречените
„експерти" просто не го разбират.
7. Умът му не е нито хаотичен,
нито спящ. Когато има нужда да мисли – мисли, когато няма – си позволява
да притихне. За него това са инструменти, а не проблеми. Той и досега
има спомени, емоции и идеи, но е равнодушен към тях. За него те са
просто магическа илюзия. Той ги наблюдава по реда на възникването им –
как идват и как си отиват. Неговият ум е като чисто небе – преминават
облаци, но то си остава просторно, чисто и неизменно.
8. Макар и
да е чист във всяко отношение, духовно израсналия не мисли за себе си
дали е по-добър или по-лош от някой друг. Той приема другите такива,
каквито са, без осъждане или сравнение. Той не е „за" или „против"
каквото и да било. Не гледа на нещата от гледната точка на добро и зло,
чисто и мръсно, успех и неуспех. Той разбира дуалността на света и е
излязъл от нейните граници. Така той се е освободил от всичко. Няма
желания, няма страхове, няма концепции, няма безпокойства.
9. Не
много отдавна и той е бил нещастен както всички останали. Как е стигнал
до тук? В действителност всичко е много просто. Той престанал да търси
причините извън себе си и започнал да търси навътре. Когато погледнал
навътре, видял, че с което се самоопределя, в това и се вкопчва – тяло,
емоции, концепции, проблеми, но всичко това не е той. И затова просто
пуснал всичко да отмине. Сега той пребивава в тази пустота, в тази
неограничена свобода и е щастлив през цялото време. Другите се опитват
да го класифицират като свят, а понякога и глупак. Но той се смее,
когато чува тези етикети и нарича себе си „никой". Как можете да оцените
този, който е излязъл от всякакви граници?
10. Тъй като той е
изпълнил своята задача и няма какво да прави повече, голяма част от
времето си прекарва седейки спокойно и наблюдавайки собствените си
действия. Обикновените хора смятат това за много скучно. „Дайте ми
вълнение, разнообразие" – казват те. Но когато дойде вълнение или
разнообразие от това, което не харесват – болест, неуспех, отказ или
смърт – тогава изпадат в отчаяние. Ето тогава той излиза тихо напред, за
да помага и изцелява. И тъй като той има предостатъчно време, може да
се отдаде изцяло на другите хора. Той се докосва до всичко със своята
любов.
11. Той е щастлив да чака така до самия край, а когато
смъртта най-после дойде, я приема без страх и върви по пътя си без
съжаление. Какво става с просветления след смъртта? Учените спорят за
това столетия наред. Но вие не можете да видите къде е отишъл духовно
израсналият човек, както не можете да видите следи след летящите в
небето птици. В смъртта, както и в живота, вървящите без пътеки не
оставят следи.
източник: prosvetlenie.blog.bg
http://www.gnezdoto.net