Израснала...

Израснала….

Израснах силна, смела и горя,

звездата ми проблесва във простора,

пренареди се моята съдба,

отново съм щастлива до завоя.

Забързано е времето във мен,

стрелките се въртят неумолимо,

от моята усмивка озарен,

животът ми препуска в светло синьо.

Промените са вятърно във ход,

пътеката се вие все нагоре,

аз пак съм цветен вятърен пилот

и знам ще си възвърна всичко свое.

Трептят бездумно моите криле

и приказка за бъдното разказват,

закриля ме безкрайното небе,

а ангели посоката показват.

Отново на Земята ще е Рай,

така ми шепнат старите скрижали,

тегобите ще имат своя край

в сърцата ни безсмъртие познали.

Лазурното забравено море

следите ни във пролет ще познае,

а в нашите преплетени ръце

вълшебно слънце Вечност ще извае.

18.07.2020г.

Елица

*****

Пренаписан свят...

Пренаписан свят…

Минутите текат и някак нежно

далеч се скита моето сърце,

във утрото припламва безметежно

и се изгубва в синьото небе.

Препускам през прозрачните простори

и се завръщам бяла у дома,

досбъднала природните закони

изгрява мойта алена звезда.

Забравен праг и къщичка на плажа,

лазурното нашепващо море,

ах, колко много искам да разкажа

в молитва сплела двете си ръце.

Плеядите очакват дълго време

да се отвори пътя ни към тях,

да се отхвърли старото ни бреме,

отново да е слънчев необят.

Невидима е нишката звънлива,

на изток пак ще бъде светлина,

една надежда сладка и горчива

ще пренапише атомно света.

29.07.2020г.

Елица

Посока...

Посока…

Въртят часовниците тихичко стрелките

и хиляди посоки избледняват,

прегърнати със тебе под липите,

вървим в следите дето се стопяват.

Препускаме в отминали години

през първите целувки в дъждовете,

през радости мечтите ни спасили,

през кротката всевласт на ветровете.

Отново галиш русите къдрици

търкулнати в очите ми щастливо,

а аз се скривам в твоите зеници

загледани във скитащо хвърчило.

Пораства пак във мене любовта ти,

до кости ме изгаря твоя пламък,

а аз се сливам сребърна с кръвта ти –

частица нежност, вяра, сетен залък.

През времето се реем вечно двама

и зная ще открием с теб кивота,

повярвай ми тъй мъничко остана,

да пренапишем пътя на живота.

Достатъчно е просто да те има,

духът ни общ в безкрая да пулсира,

за теб оставам вечната любима,

а ти за мен – посока във Всемира.

05.07.2020г.

Елица

На Жоро с много обич <3