Звездици две...
Аз често питам плачеща дъжда,
къде е мойто място под дъгата,
а после търся твоята ръка,
прегърнала смълчано синевата.
И боса скитам с цялата вина,
че спазвам със надежда правилата
и давам израз аз на любовта,
единствено на сън във тъмнината.
Обричам ти се цялата. Докрай.
Изпивам с тебе чашите с копнежа.
Трасирам през изгубения рай,
побрала във гърдите си стремежа
да пренапиша нашата съдба,
да излекувам старите ни рани,
за да разгърнем нашите крила,
в сакралното невидимо прибрани.
Една река чертае моя път,
а вятърът у тебе ме обгръща,
безбройни тайни тихо ме зовът,
тревата в песен нежна ме превръща.
Ще оцелеят нашите души.
Досбъднати мечтите ще запеят.
От общите ни огнени следи,
звездици две вълшебни ще изгреят.
06.04.2018г.
Елица
