Да пускам....

 

 

Да пускам...

 

Научих се да пускам и вървя

по своята надиплена пътека,

в тетрадката да пиша Край,

щом вяра нямам вече във човека.

 

Свободна стрелвам своята ръка,

окръжности чертая без тревога,

затварям тихо своята врата,

да оцелявам вече знам, че мога.

 

Със месеци в търпение шептя

достигайки пределната си точка

и тихо във безкрайното трептя,

зачерквайки финално без отсрочка.

 

Тъгувам някъде дълбоко в мен,

за всички споделени тайни,

прегърнала изгряващия ден

проглеждат пак очите ми омайни.

 

Не можеш да преглъщаш до безкрай,

щом липсата на обич те убива,

изграждаш си магичен Рай,

надеждата във който те открива.

 

Замалко сме си спътници, вървим,

но после продължаваме нагоре,

щом кармата докрайно разтопим,

аз знам ще си възвърна всичко свое.

 

28.12.2022г.

Елица

 

 

Щастлива 2023-та година на всички приятели!

Ели

Опазени...

 

 

 

Опазени...

 

Ти не отваряш моята врата,

палтото си в антрето не закачаш,

ала трасираш в моята глава,

ръце към мен във тъмното протягаш.

 

Не съм за тебе залък и горчи,

вървя напред от хиляди години,

а ти се взираш в моите следи

отекващи във дните ти красиви.

 

Живея на дълбоко и горя,

за теб съм хоризонта тъй безбрежен,

когато се смълча и се стопя,

със другата забравяш да си нежен.

 

Дълбая като свредел в твоя лоб,

и все пера нечистата ти риза,

оставила съм те да бъдеш роб

на тез, в които мъката ти слиза.

 

И тихо наблюдавам отдалеч

във следване на Божия повеля,

държа в ръцете си невидим меч

със който те разрязвам и те меля.

 

Тъй все ме питаш има ли любов

там между наште звездни измерения,

а аз ти отговарям - "Чисто нов

кова аз твоя образ без съмнения."

 

Боля ме много дълго, но успях

във мене да запаля светлината

и най-накрая вихърно се спрях

във твоята душа сред тишината.

 

Сега е вечност. Пряма съм, прости.

И силата ми стреля на талази,

финално пак ще бъдем Аз и Ти -

Вселената реши да ни опази.

 

28.11.2022г.

Елица

 

 

***

Съвършен момент...

 

 

Съвършен момент...

 

Ще ти се случа някой ден

едва след всичките любови,

след всичките жени пред мен,

надянали ти ред окови.

 

Ще дойда тихо със дъжда

във тайна стая под небето

загадката ще разреша,

ще те докосна по сърцето.

 

Ще ти припомня ред слова

изречени във друго време,

във мойта светла тишина

ти ще отхвърлиш свойто бреме.

 

Ще бъдем вплетени тела

и две души в едно за вечност,

а мойте звездни сетива

за тебе ще родят безбрежност.

 

Ще бъде съвършен момент

печат за обич във Всемира

без никакъв еквивалент,

една история щастлива.

 

21.08.2022г.

Елица

 

На Теб, дето чакаш 25 години:)

 

*****