Слънцето в нощта...
Отново ще съм Слънцето в нощта,
единствена посока във сърцето,
любимата от векове жена,
вълшебство в минало със меч отнето.
Врата към Рая, също Адски знак,
невидима монета сред звездите,
възможният без глас обрат,
за тез, които вярват във мечтите.
А също ще съм босата с крила,
око на Бог нашепващо омайно,
едно далечно стръкче свобода,
доприютено в наше място тайно.
И все ще си играем на любов
ръце преплели устремно във дните,.
животът ни ще бъде чисто нов
сред песента магична на тревите.
Тъй пак на три от старата скала
като деца немирни двама с теб ще скочим,
а после просто следва Вечността,
в която път безсмъртен ще посочим.
06.09.2023г.
Елица Бояджиева
