Досбъдната...

 

 

 

Досбъдната...

 

"Не искам да съм влюбен толкоз в теб",

прошепна ми разчорлено небесен,

"Аз не разбирам твоя словоред,

той българския бил така нелесен..."

 

Намигнах му и хукнах във нощта,

а той след мен се стрелна като хала,

"Перке ти амо" тихо зашептя,

"Щастлив съм, че отново в мен си цяла."

 

Изгледах го усмихната почти,

и нещо като "Ахтунг" изжонглирах,

"Далеч от мене ти се събуди",

заклех го мило, после си заминах.

 

Но всъщност първа се пробудих аз,

във малката ми стая, там, във дир-а,

"It's coffee time" дочух към мене глас,

и бяхме пак с любимия двамина.

 

А после път, полета, мъдростта,

по радиото песни до премала,

досбъдната една мечта,

във бурите със твърдост оцеляла.

 

22.02.2024г.

Елица

 

 

To You

 

Някакъв сън...

 

 

 

Някакъв сън...

 

Сънувах, че вървяхме двама с теб,

в далечен парк накрая на земята,

и бе стопен невидимия гнет,

отново бяхме с тебе Светлината.

Усещах се спокойна и жена,

войникът в мен се беше уталожил,

държах аз смело твоята ръка,

а ти копнеж в сърцето ми бе сложил.

Говорихме си много за преди,

за моите огромни тежки рани,

за общите ни вятърни следи,

на сигурно в небесното прибрани.

Целуна с нежност моето лице,

нарече ме безсмъртната любима,

Единствена под синьото небе,

която слята с тебе е щастлива.

А после рецитира с топъл глас,

забравена от минало поема,

разказваше тя вятърно за нас,

а споменът сред облаци простена.

 

Внезапно се изгуби сред тълпа,

последвах те, но после се отказах,

обърнах се и тръгнах по брега,

спокойна, че за всичко ти разказах.

Но ти от нейде пак се появи,

прегърна ме със поглед в дълбините,

прошепна ми: "Ти ме срази!

Не те е страх сама във висините."

А после пък шосе и светофар,

на гръб те яхнах, някак си по детски,

пренесе ме подобно фар,

досбъдната със тебе по човешки.

 

12.02.2024г.

Елица

 

Postman for him 2024’ поезия

 

 

To You