Спомен до морето…
Посветено на българите
Аз помня как ми пяха до морето
любима песен за вода
и как препускаше сърцето
като извечен влак-стрела.
Китари галеха вълните,
небето беше синева,
досбъднати ще са мечтите,
така предрече нявга Ра.
Ний бяхме вихрени хлапаци,
шептящи заедно навред,
отбор на смелите юнаци,
звезди от Стария завет.
Разглеждам днес аз стари снимки
и пъзелът ми се реди,
по ред космически отбивки,
душата ми със глас лети.
Пречистена ще е водата
за нови славни времена
и пак ще блика светлината
от нейните над сто ядра.
А любовта ми ще е вечна,
Вселената ми го избра,
а аз със ореол Човечна,
ще крача с него за ръка.
И пак ще свети ярко слънце
дори когато е нощта,
отдавна е посято зрънце,
ще избуее в тишина.
Живей със вяра и готовност,
не падай даже да боли,
за нашта страдала народност,
ще се досбъднат куп мечти.
12.01.2021г.
Елица
