При извора…
Аз помня как ме пратиха да пазя
вълшебен извор – дар на любовта,
но там при него срещнах аз омраза
и тежките окови на смъртта.
Обичах със водата да лудувам,
да слушам песента и под звезди,
с любимия безкрайно да будувам,
споделяйки неистови мечти.
Китарни звуци пареха в очите,
събирах във крилете си небе,
той споменът от мистика обвит е
във моите копнеещи ръце.
Загледана във лунната безкрайност
аз шепнех, че обичам само теб,
люлееше ме твоята сакралност,
докато следвах страстен силует.
Обгръщаше душата ми със нежност,
но вътре в теб гореше гордостта
и искаше различна вечност
в която двама с теб сме мъдростта.
Тъй тръгна по нелепите пътеки
и камък хвърли в тъмната вода,
обрече на страдание навеки
красивата ми вятърна душа.
Преряза вещицата моя пламък
а твоя в пепел смачка със лъжи
ще и приседне сетният и залък
щом пъзелът докрай се нареди.
И мислех си, че няма да изгрея,
да бъда волна птица и мечта,
че най-накрая цяла ще изтлея
в кармичната неистова борба.
Но Бог е милостив и ме запази
и нашите пътеки раздели,
сега прииждат огнени талази
и друг ме буди в ранните зари.
Той пази моя плам с любов свещенна
родена сред космичен необят
и знам със него пак ще съм нетленна
завинаги спасила този свят.
18.05.2021г.
Елица
Стихотворни приказки от подсъзнанието….
*****
