Покой...

 

 

Покой….

 

Центрирах се в покоя вътре в мен,

небето ми оставих да пулсира,

а после от безкрая озарен

компасът ми показа светла диря.

 

Триъгълник във пясък начертах,

сърцето ми посоката предрече

и тихо със Вселената се слях,

досбъдване Земята пак нарече.

 

Оставих мисълта ми да лети,

поръсих със водата тежки рани,

в дълбокото погребах куп вини,

превърнах ги във истини разбрани.

 

Простих на враговете във нощта,

а в утрото превъплатена в птица

затичах и попих без глас дъжда,

размахала божествена десница.

 

Накрая слята с извора запях

и някой чу забравените думи,

отново във далечното изгрях

спасила светлината помежду ни.

 

25.02.2021г.

Елица

 

 

*****

Слети...

 

Слети...

 

Повдига се на пръсти вечността

и тихичко от мен си взема нежност,

с ръцете си прегръща любовта

и двете се изгубват в безметежност.

 

Поемат дъх при чудните звезди,

пак името ми сричат до зората,

посипват радост в своите следи,

със вяра ме даряват в чудесата.

 

Съзирам те до старото дърво,

с усмивката момчешка ме примамваш,

прегръщаш с обич моето стъбло

и карти за пореден път раздаваш.

 

Изпитала доверие във теб,

кармичната си тежест намалявам,

духът ми е от истина обзет,

в сърцето ти бездумна се смалявам.

 

И ставам птица, моите крила

събират цветно всичките посоки,

досбъдната е общата съдба

заключена в очите ми дълбоки.

 

А после звън и тръгваме оттук,

преплели пръсти порим синевата,

на времето тъй някак си напук

душите ни се сливат в светлината.

 

01.09.2019г.

Елица

 

 *****

СуперНова....

 

 

СуперНова….

 

Потъват сетивата в необят,

бездумно се процеждат всички тайни,

отново сме в невидимия свят

по пътища от минало омайни.

 

Трепти звездата ми в едно небе

за тебе пак единствена посока,

прегръщаш с обич моето сърце,

душата ми разлистено дълбока.

 

На пясъка изписвам свобода,

нозете боси тихичко запяват,

разпервам пак огромните крила,

над облаците те се разпиляват.

 

Снагата ми от вятър и мечти

във твоите ръце без глас потъва,

открадваш с устрем моите очи,

стрелецът тетивата си опъва.

 

Пронизва като огън любовта

родена там далеч във старо време,

завръща се с усмивка радостта

отхвърлила наземното си бреме.

 

Покълнало е новото дърво,

от бурите света то ще опази,

а нашето преплетено стебло

се стрелва сред божествени талази.

 

И викаме във нашите следи -

два камъка родили светлината,

безвремието пак се суети

прегърнало до болка тишината.

 

В магичното на сините вълни

се носи песента ми като птица,

пътеката чертае и върви,

изгряла като алена Зорница.

 

Избухва СуперНова над света

посоките към бъдното се сливат

в добро е претопен врага

надеждите пречистени пулсират.

 

16.02.2021г.

Елица

 

 *****

Вятърна безбрежност...

 

Вятърна безбрежност....

(За любовта на Птицата и Морето)

 

Потапя се във синьо вечерта

и приказка за минало разказва,

как там далеч до синята река

душата ми пътеката показва.

 

Разпервала съм вятърни криле

в просторите съм скитала самичка,

куп пристани в безкрайното небе

са пазили съдбата ми на птичка.

 

А после появило се море

и влюбено в следите ми запяло,

откраднало то моето сърце,

с копнежите ми огнено се сляло.

 

Една любов изгряла вътре в нас,

един за друг сме станали утеха,

в магичното на кротката и власт

сме построили стълба към успеха.

 

Но после мракът в миг ни разруши,

захвърли ни във бързеи  дълбоки,

душата ми обрече да гори

по пътища към бъдното широки.

 

Така вървяхме хиляди лета

един към друг прегърнали мечтите,

сподиряни от тъжна самота,

избърсвайки невидимо сълзите.

 

Ала накрая Бог ни разреши

да се пресрещнем в земното пространство,

отново да се слеем със души

два пламъка горящи с постоянство.

 

Сега щастливи крачим през света,

ръце преплели с много обич в дните,

а моята усмивка и гласа

аз знам ще сбъдне вятърно мечтите.

 

Вселената отдавна го реши -

Море и Птица във едно да греят,

ще се завърне нашето Преди

където разстоянията пеят,

 

а нашата скала е светлина

и ведър знак за истина и вечност

където двама с теб сме тишина

в космическата вятърна безбрежност.

 

14.02.2021г.

Елица

*****

В дълбокото...

 

 

В дълбокото….

(Вселена и безкрайност)

 

В дълбокото на моята душа

е скрит баланс космически и вечен,

родена съм да бъда със крила,

но скрита съм във образа човечен.

 

На милион години съм сега,

добила мъдрост, истина и сила

и всекиму дарявам светлина,

парченца нежност в джобчето си скрила.

 

Ще се завърна в синьото небе,

пилот ще бъда, също и утеха,

а моето усмихнато сърце

ще начертае диря към успеха.

 

Аз в много битки стръмно изгорях,

съдбата ме наказа със жестокост,

но ето най-накрая, че изгрях,

прегърна ме Земята със чутовност.

 

Днес силна съм – река от светлина

трасираща по източни завои,

досбъдвам се щастлива в тишина

по пътища извечно мои.

 

Ръката ми държи любим

и пази мойта вятърна сакралност,

съюзът ни е вечен, нераним,

ний дишаме в една тоналност.

 

За всички ще запалим Вечността –

онази истина, и вяра, и омайност

в която се оглежда младостта

в душите ни – Вселена и безкрайност.

 

05.02.2021г.

Елица

 

Реших хей тъй, пред-Рожден денно

 да се поздравя с едно стихче! 

Дано Ви допадне, приятели!  :)))))