До утрото...

До утрото…

„…а после скрих се от света
във твойта длан,
която ти затвори…“

        maelaen

Когато те поискам пиша думи

и хвърлям в тях най-дребните неща,

във бездната стаена помежду ни,

откривам нашта обща светлина.

Чертая кръгове и водоравни,

на слънцето пришивам все крила,

а мислите ни вятърни и главни,

поливам със мълчаната вода.

И зная, че ме чуваш там далече

и влюбено подскачаш на въже,

тъй времето на чакане обрече,

вълшебните ни търсещи ръце.

Броя на ум до десет и заспивам

а после те пресрещам на завой,

във мойта длан магическа те скривам,

до утрото оставаш само мой.

03.07.2019г.

Елица

*****