Между Тук и Там…
„Замина,
загуби са бавно оттатък,
крещях ти във мрака, че
пак ще те чакам.“
Почука на вратата ми в съня,
видя ме пак разрошена и боса,
събуди ме във друга равнина
и пак зададе тихичко въпроса.
Усмихнах се и кротко замълчах,
оставих те отново да се чудиш,
а после с мойта сила заблестях,
накарах те безумно да се влюбиш.
Отведе ме във къща на брега
и дълго гали моята сакралност,
забравените песни ми запя
от някаква магическа реалност.
Мълчах те дълго. Гледах със копнеж,
а твоя глас към мене все течеше,
усетих оня вихърен стремеж
от минало, в което ме зовеше.
Прелях докрайно в твоето сърце,
оставих в него звезден отпечатък,
накрая се изгубих във небе
отвеждащо снагата ми оттатък.
17.05.2021г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар