Да простиме...

 

Да простиме...

 

Аз дълго търсих цветния ти глас

удавен във реките от мълчание,

и истината търсех вътре в нас,

пречупена през нямото страдание.

 

Опитвах някак да те разбера,

да те изпия с костите си слята

и спазила Вселенски правила,

напредвах във кармичната отплата.

 

Шептях ти много нощи, много дни,

разказвах ти за старото ни време,

за нашите прекършени съдби,

причините за тежкото ни бреме.

 

Незнам дали докрайно ме разбра

във тази обич пяла във кръвта ми,

дали сънува моята снага

и силата безкрайна на духа ми,

 

но днес е бездна тежка между нас,

далечна съм, но вътре в тебе близка

и зная, че ще бъдеш в мойта власт

от хулите на времето пречистен,

 

защото вечността е наш завет

към нея като птици се стремиме,

той пътят ни отворен е напред,

ала за туй е нужно да простиме.

 

31.01.2022г.

Елица