Powered By Blogger

понеделник, 4 април 2022 г.

Априлски облак….

 


  

Априлски облак….

 

Априлски облак в костите запя

и всички мои тайни ми разказа,

а после дъжд вълшебен се изля,

далечна вечност в него се показа.

 

Играх на обич с моето момче,

в ръцете му усетих много нежност,

почувствах се неистово добре,

прегърнахме се двамата в безбрежност

 

и полетяхме в синьото небе –

два пламъка с копнеж по светлината,

той се закотви в моето сърце,

а аз засветих силно в тъмнината.

 

Тъй стана чудо – птицата във мен

крилете си разтвори и замина,

закле се, че ще бъде вечен ден,

в магичната съдба на четирима.

 

Търпението ражда чудеса,

прошепнах им във сънища омайни,

последваха ме тихичко в гласа

и в стъпките ми в огън изковани.

 

Започна нов жадуван епизод

от старата написана повеля,

насочихме се към забравен брод,

спасение във който ще намеря

 

за нашите изстрадали души –

души на войни в земната реалност,

за нас накрая Бог ще разреши

в едно да слеем нашата сакралност.

 

04.04.2022г.

Елица

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар