Мълчанието (ti)…
мълчанието в мене се стопява
превръща се във пепел и звезди
съдбата пак вълшебна ме създава
но този път от твоите очи
и тръгвам боса малка и избрана
по синьото безоблачно небе
една надежда в дирите остава
а ти ме следваш тихо със сърце
достигаме накрая водопада
на нашите изстрадани мечти
усещам се отново млада
душата ти с душата ми лети
досбъдваме се в края на земята
две птици със разперени криле
орисва ни за вечност тишината
на източното вятърно поле
04.11.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар