Пътуване...

Пътуване…

днеска заминавам надалече

тегли ме безкрайното небе

сложих си вълшебното елече

чувствам се неистово добре

в джоба имам камъче за радост

в чантата ми – гребен за късмет

пее пак вълшебната ми младост

сбъдване разсипва тя навред

птиците ме следват от простора

шепне ми зелената трева

дълъг път ме чака зад завоя

към една красива планина

миглите ми вятърът ги гали

стихнала във себе си вървя

слънце огън във душата пали

звездна в синевата пак блестя

лятото зениците изпълва

куп мечти към бъдното летят

нечия смълчаност ме допълва

мислите ми докато трептят

23.06.2016г.

Елица

NOTE:  От четири години не съм ходила на тези ежегодни екскурзии. Спомените ми от обиколния тур през 2012-та са много хубави. Днес пак гледах снимките. Косата ми тогава е била малко по-дълга. Днес обаче съм по-мъдра, но усмивката ми все така е по детски чиста. Стегнах багажа. Нарамила съм пак големия фотоапарат и смятам да уловя множество вълнуващи мигове. Вчера се сдобих и с нова шапка:) Чака ни Жеравна, Белинтаж, Старосел, Чепеларе, Чудните мостове и дълъг път, по който съзнанието ни със сигурност ще се разтовари. Днес на никой не му се работи. Стоим по кабинетите, тракаме по клавиатурите, но някак не върви и не върви. Броим минутите, след изтичането на които ще препуснем с вятъра. Всички се вълнуват. Усмихват се. Незнам… Хубаво е. Следващите четири дни ще го ударим на сериозен тийм билдинг:) А после може да кача някоя и друга снимка с красотите, които сме видели, тук!

Eли