Невидима игра…
От сладък дъх, от тиха синева
безвремието ражда светлината
усещам те с нетленни сетива
във вятъра търкулнат сред полята.
Две птици ми напомнят все за нас –
момиче и момче пленени,
аз всеки ден ги гледам във захлас,
мечтите ми към тях са устремени.
И следвам пътя – труден и суров,
калява се във битките душата,
небето ме засипва с благослов,
играе се невидимо играта.
Усещаш ли ме? Вечно дишам аз
със твойта същност в нямо единение,
а тембъра на топлия ми глас
в кръвта ти влива винаги спасение.
Не е далече звездния ни свят,
следите ни към него водят слети,
в красивия му слънчев необят
е пълно със магически комети.
„Ще те дочакам“, шепна със дъжда,
„Обичам те“ отронваш под Луната,
а после се стопяваме в мига,
един във друг открили светлината.
05.06.2019г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар