Звездна цел…
В зеленото на моите очи,
се спира за почивка светлината,
потапя свойте огнени лъчи,
танцува донасита с тишината.
Аз ставам бяла, крехка и добра
частица от немирната Вселена,
а моята усмихната снага,
в безкрайното е пак осъществена.
Една надежда в джоба ми трепти
и следва свойта вятърна посока,
преплели сме неистово следи,
в една любов очаквано дълбока.
Плеядите са звездната ни цел
и споменът за роден дом и вечност,
духът ни към безкрая е поел,
към тихата магическа безбрежност.
Развръзката ще бъде на ръба,
със кораби оттук ще си заминем,
безвремие ще властва над света,
ний двама с теб от него ще отпием.
20.06.2019г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар