Преди зората...

Преди зората…

Преди зората скитам вътре в теб,

превръщам се в прашинка и попивам

във мислите ти – вятърен ответ,

на мислите ми със които питам,

дали съм още твоя светлина,

жената синонимът на надежда,

с която преоткриваш радостта,

която във безкрая те отвежда.

Прегръщаш с нежност моята душа,

по устните ми сипеш кротки знаци

и вечно галиш моите крила –

типичен жест за пламъци близнаци.

Потъваш тихо в моите очи,

събуждаш се във равнина далечна

и винаги със първите лъчи

ти знаеш – обичта ни ще е вечна.

Две половинки на една съдба

и клетва от космичното начало,

завинаги със тебе ще блестя

във общото ни неделимо цяло.

11.06.2019г.

Елица

*****

NOTE: Вчера се върнах към една стара кореспонденция, на едно старо вълшебно място и се замислих дали съм още „силно и дъхаво вино“ и дали този, който ми даде тогава това определение пие на моменти сам докато си мисли какво би било ако… „Before The Dawn“ беше силен лайтмотив в разговора тогава… Днес пак се върнах към тези преживявания, които са някак в унисон с шептящият зад стъклото дъжд и с един вечен копнеж в душата…

Ели