Във високото...

 

 

Във високото…

 

Понякога в живота е така –

погубват се планирани надежди,

но вътре в тебе грее синева

и ражда нови вятърни копнежи.

 

Изправяш се и тръгваш пак

по пътищата водещи за някъде

и от звездите получаваш знак,

че си надмогнал сляпото разпятие.

 

По-силен ставаш и блестиш,

душата ти пулсира с нова сила

и знаеш вече, че ще устоиш

на бурята сърцето ти ранила.

 

Запазваш вътре в тебе любовта

и хилядите пътища събираш,

така пречистваш тихо вечността,

посоката към бъдното намираш.

 

Прогледнал си - ключа е вътре в теб –

онази вяра бликаща в кръвта ти,

от нея ще си вечно озарен,

прошепва във високото духа ти.

 

02.08.2021г.

Елица

 

на Иван

 

”Животът не са отминалите дни,

а тези, които се помнят.“

П. А. Павленко

 

 *****