Едно момче, едно момиче....

 

 

Триптих "Едно момче, Едно момиче…."

 

Едно I

 

Едно момиче крачи във дъжда

и облаци завързва със въжета,

пришпорва ги с усмихната душа,

със вярата от Бог назаем взета.

 

Едно момче я гледа и мълчи,

следите и във джобчето си сбира,

потъва в двете хубави очи

и пътя към сърцето и намира.

 

Те двамата изграждат вечността

с една любов от много старо време,

той себе си открива във гласа,

със който тя отхвърля свойто бреме.

 

И знаят, че ги чакат чудеса

там някъде накрая на земята,

прегръщат с нежност своята съдба

да пазят във безкрая светлината.

 

27.10.2021г.

Елица

 *****

 

Две II

 

Прегърна ме насън едно момче

и мидичка във дланите ми сложи,

препусна с мен във синьото небе,

страхът ми като птица уталожи.

 

За малко поиграхме на любов,

написа ми магическа поема,

очите ми видяха, че е нов,

но старата му нежност ме превзема.

 

Тъй сгушена във силните гърди

препуснах на далечно разстояние,

а той разбърка моите следи

превърна ги във Северно сияние.

 

И аз засветих тиха във нощта

душата ми във него запулсира

досбъдна се изречена мечта

така високо нейде във Всемира.

 

27.10.2021г.

Елица

 *****

 

Три III

 

Измислиха ги – Ин и Ян,

половинки две във синята безкрайност,

бе той от ветровете призован,

а тя пък беше пламъкът сакралност.

 

Живееха до синята река

и много песни заедно изпяха,

разперили огромните крила

за другите неистово живяха.

 

Разресваше тя дългите коси,

а той монети хвърляше нагоре,

Ези – Тура на идните им дни

във Райското разлистено усое.

 

А любовта им беше тишина -

една дълбока споделена вечност,

във нейната усмивка и гласа

откриваше той своята безбрежност.

 

Но вещица света им раздели,

начупи тяхното единно цяло,

запрати Нея в тъмни дълбини,

а него омагьоса с огледало.

 

Останаха две птици по сами,

заскитаха във светове различни,

изгубиха те своите следи

във нови роли някак непривични.

 

От милион години все вървят

един към друг през всички измерения

и искат само пак да се вклинят,

пулсирайки единно без съмнения.

 

Тъй тежка орис още ги държи

и силата им огнена изпитва,

но те ще се преборят със лъчи,

Вселената да ги сбере опитва.

 

А послеписа пак ще е любов

и силна вяра вътре във сърцата

кръгът ще се затвори като нов

за да роди за вечност Светлината.

 

27.10.2021г.

Елица

 

 

******