И все е нежност...
Сърцето бие. Някъде във
мен
аз чувствам твоя пулс
все ускорено,
във разговор невидим,
съкровен
духът ми се издига
вдъхновено.
Разлиства се снагата ми.
Мига
със устни ме докосва и
израства,
отново сме във плен на
чудеса,
а някаква магия с мен се
сраства.
Различни са мечтите ни.
Горят
и тихо по пътеките се
гонят,
сълзите ти във мене се
топят
от минало надеждите се
ронят.
Прегръщам те. И пак съм
светлина
във твоята рисувана
сакралност,
а пламакът ми в звездна
синева
препуска с твойта
вятърна тоналност.
И все е нежност общия ни
път,
в кръвта ни се прелива и
ни пее
и зная някъде далеч
оттук,
една любов докрай ще
оцелее.
05.11.2018г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар