Блус в нощта...
Танцувах блус със тебе във нощта,
запомнила съм всичките извивки,
дъхът ти палещ тихичко кръвта
и моите невидими усмивки.
Оставих ти се - влюбена жена
в космична осъзната цялост,
във себе си побрала синева
светилище на общата ни младост.
Целувките ти, думите, страха,
че може би отново ще съм губещ,
търкулнат зар невидимо в праха
във филма доразказан бъдещ.
След тебе ли? Остана празнота,
подпиращи въпроси все от упор,
усещането пак, че съм сама,
приятелско-роднински укор.
Във времето оставих нежността,
емоцията скрих във ред тетрадки,
наистина ме срещна любовта,
но си замина след минути кратки.
А после пък забравата покри
очите ми изпълнени със тебе,
копнежът във простора се стопи,
нахапа го забързаното време.
И днес отронвам мъничка сълза
за туй което можеше да бъде,
оставам във сърцето ти мечта,
която Бог накрая ще досбъдне.
24.07.2021г.
Ели
На Иван
*
*
Няма коментари:
Публикуване на коментар