Влюбена в неделя...

 

 

Влюбена в неделя...

 

Избирам да съм влюбена в неделя,

тогава съм щастлива и вали,

усещам ударите на сърцето

и стъпвам боса в зимните мъгли.

В неделя теб те има вътре в мене -

облечен във костюм въжеиграч,

надбягваш пак забързаното време,

на миналото в тихата му власт.

А после идва понеделник

и с теб се втурвам пак по звезден път,

сред вятъра се скрива странен шепот,

пак птици на закуска ме зовът.

Ти просто си стоиш така далече,

усмихваш се на някакви лъжи,

порастнали сме двама с тебе вече,

прошепват мойте езерни очи.

Във вторник ли? Подскачам на въжета,

играя все на ръбче и мечти,

а вярата ми в минало отнета,

възкръсва като твоите следи.

Тъй, после сряда, мляко и бисквити,

затоплен на котлона шоколад,

завързани на възел сто морета

и моята душа сред необят.

Във петък съм със рокля на раета,

коса завита с пирует на кок,

играта на белот и чифт валета

и някакви си мисли за Кивот.

А после събота и дъжд по тебе,

целувка съхранена под капчук

отхвърлено безмерно бреме

и скачане във локвите напук.

Накрая се завръщам във неделя

с онази обич скитаща във мен,

и зная най-накрая ще намеря,

гласът ти само в мене отразен.

 

10.02.2022г.

Елица

 

Вдъхновено от ето това:

"И съм влюбена в тебе във вторник.

В сряда ставам пастирка в небето."

Caribiana