Завръщане...
Не чакам вече никого във дните,
вървя по свойта трудна полоса
и вихърно досбъдвам все мечтите
със моята усмивка и гласа.
Тъгата си във Извора пречиствам,
разделям се със спътници, горя
и образа на някой доизмислям
докато бавно кармата топя.
Вълшебната ми пръчка е съдбата,
с която се оглеждам вътре в мен,
заслушана далечно в тишината
кова смълчано неугасващ ден.
И знам, че любовта ще е посока
на моите магически следи,
ще се завърна при река дълбока
родена в мойте вятърни очи.
7.01.2023г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар