Powered By Blogger

вторник, 24 юни 2025 г.

Поправени

 

 


Поправени

 

В солени капки по безбрежен път

следите ми изчезват разтопени,

преборила хилядолетен гнет,

косите ми се спускат уморени.

 

Държа ръката на обичан мъж

съединявам старите посоки,

поискам ли, превръщам се във дъжд

валящ спирално във реки дълбоки.

 

А друг път съм пак Северна звезда,

изгубен лъч на влюбени вселени,

блестя безмълвно тиха във нощта,

а в дните съм мечтите съкровени.

 

Прощавам на злодеите вини,

но после си отивам безвъзвратно,

нанесоха достатъчно щети

"приятели" по пътя на обратно.

 

Поправени са древните везни

свободен избор шепне в тишината,

а тайните остават зад стени,

в които има процеп светлината.

 

22.06.2025

Елица Бояджиева

 


 

*******

Няма коментари:

Публикуване на коментар