Досбъдната...

 

 

 

Досбъдната...

 

"Не искам да съм влюбен толкоз в теб",

прошепна ми разчорлено небесен,

"Аз не разбирам твоя словоред,

той българския бил така нелесен..."

 

Намигнах му и хукнах във нощта,

а той след мен се стрелна като хала,

"Перке ти амо" тихо зашептя,

"Щастлив съм, че отново в мен си цяла."

 

Изгледах го усмихната почти,

и нещо като "Ахтунг" изжонглирах,

"Далеч от мене ти се събуди",

заклех го мило, после си заминах.

 

Но всъщност първа се пробудих аз,

във малката ми стая, там, във дир-а,

"It's coffee time" дочух към мене глас,

и бяхме пак с любимия двамина.

 

А после път, полета, мъдростта,

по радиото песни до премала,

досбъдната една мечта,

във бурите със твърдост оцеляла.

 

22.02.2024г.

Елица

 

 

To You