Прошка...

 

изображение от  http://facebookskin.com/a-walk-to-remember/

---

Прошка…

на мен

аз дълго бродих като сянка в мрака

удавена във мътните води

и разумът оставих да ме чака

до вятърно затворени врати

превръщах се във птица и във песен

във капки от дъждовна самота

и следвах пътя си очаквано нелесен

в акордите на сляпа тишина

нозете израних в коварни тръни

с ръце докоснах лепкавата кал

и само сгушена понякога в съня ми

небето ме прегръщаше със жал

а вяра имах във една посока

пронизала душата ми с кинжал

споделях И се честна и дълбока

а тя бе просто със сърце метал

не ме разбра и времето изтече

поседнах на житейски кръстопът

една звезда *Предател* ме нарече

но думите аз знам ще преболят

достигнала до края се обърнах

и стъпките след мене заличих

в първичната си същност се завърнах

а с разум на душата си простих

10.05.2013г.

@Eli

---

 

***