снимка
Интернет
Безвремие....
10.05.2014
Накрая
се събрах. Всяка фибра от тялото ми целуна покоя на душата. Зареях поглед в
най-дълбокото Себе си. Стъпките ми се превърнаха в извори. От тях отпиха босите
ми ходила, а после продължиха. Бях неясна. Постепенно се избистрих. Душата ми
номад прие формата на кристалното ми отражение. Протягайки ръка вече достигах
звездите. Очите ми се изпълниха с радост. Отчупвах малки парчета от нея и ати
ги дарявах. Не търсех нищо в замяна. Единствено те провокирах да обичаш. Без
страх. Без условия. Лека и вятърна се понесох в пространството. Погалих
полетата. Целунах облаците. Бях и в пустинята. Там те видях да тичеш с
разперени ръце към мен. Целия в ослепително бяло. Беше и хубаво. И носталгично.
И с единствено възможното усещане за свобода. Кръвта ми се стопли. Усмивката ми
изгря. Лека и ефирна полетях в небесно синьото. Полетях с теб, като в шеметен
танц. Свиреше мелодия вятъра. Пееха песен птиците. Започнах да извирам. А ти
събираше в шепи блестящата ми субстанция. Миг – два и отново крачех в пясъците.
Крачех към теб, а ти ме чакаше на върха на дюна. Слънчево мамещ. Наметнат с
плащ от звезди. Сгуших се до сърцето ти. Отнесе ме до безкрайната солена вода.
Потопи ме в нея и ме събуди за нов живот. Посях в теб мислите си. Покълна в мен
парче от душата ти. А един орел разцепи вятърната тишина с крилете си. Останах
като отпечатък в окото му. Отнесе ме далеч и притихна. След него само водопада
остана да шепти и да разлива стихийни мечти. Боса изтичах в зелената трева.
Земята ми прошепна тайната си. Ти продължи да ме държиш нежно за ръката и да се
взираш настойчиво в най-зеленото на очите ми. Дори смълчана продължавам да бъда
за теб отворена книга. Книга, чийто страници продължават да се пишат. Оставих
да бушува радостта. И все така търся свободата вътре в теб. Знам, че е скрита в
най-съкровеното ти дълбоко. Стане ли потребно ще го докосна с крехките си
пръсти. Ще оплета венец от спомените. Ще подредя във ваза настоящите мигове. А
накрая ще те нарека Слънце. Знаеш ли защо?! Защото имаме Бъдеще. Там,
където....
Еля
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар