Somewhere in the wind....: В безкрайното…

вторник, 5 юни 2018 г.

В неземната ти сила се топя -

една частица нежност, звездна ласка,

невидима през времето горя,

надянала вълшебната си маска.

Понякога съм роза и бода,

ала красива грея в тъмнината

и атомно дълбоко те боля,

когато се пресрещнем в тишината.

Обичаш мойте стъпки сред простор,

те винаги са шепоти за вечност,

а също и за нашият синхрон,

създаден сред космическа безбрежност.

Заставам близо, точно тук, до теб,

по устните ти кръгове чертая,

безумното желание навред,

разпръсквам аз и искам да узная,

кога ще е преломния ни час,

кога свободни пак ще се зареем,

със истината скрита вътре в нас,

в небесното с душа да оцелеем.

Но вятърът мълчи високо там,

сред хиляди възможни разстояния,

единствено от мене е разбран,

в прошепнати безсънни заклинания.

Далече е развръзката, върви

по лунната пътека на съдбите ни,

единствено към мене ти лети,

досбъдвайки в безкрайното мечтите ни.

05.06.2018г.

Елица

*****