Житейски момент...

Житейски момент…

                          на Вилия

Лежа до теб покрита с тишина

и вдъхвам силуета на глухарчета,

а някаква далечна синева

отново в мен се влива вятърна.

Ръцете ми заровени в трева

откриват пътищата към сърцето ти,

пресрещат ме нетленни правила,

съдбата се излива във нозете ми.

По роклята ми тича светлина,

пригласяш И със песен огнена,

във някаква измислена страна

отново сме в прегръдката на спомена.

Редят се дни, а после нощи атомни,

моретата откриват бреговете си,

по чудните назъбени скали

пак птиците простират страховете си.

Но идва миг – изчезваме със теб,

превръщаме се в пясък и прозрение,

ще се завърнем някога след век

през тихото вселенско преселение.

И пак ще съм приятелка добра,

заречена мечтите си да сбъднеш,

а моята усмихната душа

ще ти помогне просто Да Пребъдеш.

16.04.2019г.

Елица

*****