Игра на маски….
Поръчах си за днес аз сто вълшебства,
които да ме сбъднат в твоя сън,
да бъда вътре в тебе неизвестна,
докато шепне пак дъжда навън.
Аз всяка нощ на пръсти се прокрадвам,
с перце погалвам твоето лице,
една усмивка тихичко открадвам,
прибирам я във своето сърце.
Рисуваш с мисли вътре в мен безкрайност
и гледаш как подскачам на въже,
снагата ми извайваш със омайност,
усещаш се наистина добре.
Но с първите лъчи аз се стопявам,
превръщам се в далечен светъл стих
и хиляди посоки възкресявам,
към моя вечен вятърен любим.
Игра на маски, прах и много нежност
държат душите ни вклинени във едно
и някъде във тази неизбежност,
по-силно става нашето стъбло.
Привиквай вече, тъй ще е, аз зная,
единствено за мен ще си туптящ,
а истината – тя е ключ за Рая
по пътя ни в космичното блестящ.
10.09.2019г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар