Powered By Blogger

петък, 8 март 2013 г.

Когато се нуждая от теб...





Една неистова любов, обсебване, зараза на душата, 
от която никъде не можеш да се скриеш, 
от която никога не можеш да избягаш. 
Любов, по-страшна от страха, по-жива от живота. 
Няма думи, свещи, комплименти. Няма тела. Нито цветя и усмивки. 
Няма аз и ти, ние двамата. Любов, в която аз съм ти...
И ти си аз!

ЕМ.БРОНТЕ



 снимка FB

общност Всяка жена – Една Вселена




 


Когато се нуждая от теб…

когато се нуждая от теб
разпилявам звезди в мисълта си…
устоявам на бурния гнет…
укротявам пожара в кръвта си…
с пръсти дращя във тихо небе
и копнежите стягам във възел…
като малко сърдито дете…
се превръщам в частица от пъзел…

а когато ми трябва любов
все към Тебе ръцете протягам…
и със призрачно-вятърен стон…
по назъбени пътища бягам…

когато се нуждая от теб
разсъбличам душата си млада…
сътворявам от огън и лед
мойта вечна невидима клада…
после в прах се превръщам за миг
и изтичам през твоите длани…
а след мене остава светлик
във очите ти кротко смълчани…

08.03.2013г.
@Eli






***

3 коментара:

  1. Всяка дума е преживяна от сърцето ми...страхотен стих,Ели!!!Прегръщам те!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здрасти, Роз!
      Благодаря ти, че намина и почувства :)
      Прегръдка топла за тебе!

      Ели

      Изтриване
  2. Спосибо!!! :)))
    Всего хорошего!

    ОтговорИзтриване