Остри стъпала...

 

Остри стъпала...

Стъпвам все по остри стъпала,
те ме водят горе към небето,
моята изправена снага
ритъма си следва на сърцето.
Кулата висока и стърчи,
на върха вълшебницата чака,
нявга ме ориса сред мъгли,
силата ми прати на земята.
А пък аз родена съм звезда,
все ме тегли в себе си безкрая,
помня имах даже и крила -
вятърна пазителка на Рая.
Ала туй остана във преди,
днес изкачвам стръмните наклони,
в моите усмихнати следи
слънцето сълзите си все рони.
Просто аз съм негова мечта
в приказка на милион години,
двамата кръстосваме света
във пространствата безкрайно сини.
Но това се случва във съня,
в дните сме мъчително далечни,
мойта вяра скътана в гласа
скита в измерения извечни.
Най-накрая знам ще се вклиним
в истина за минало и бъдно,
с нашата любов ще разтопим
пречките. Макар и трудно.

19.03.2021г.
Елица