За тежката орис…
По острото на твоята душа
танцуват леките ми стъпки в мрака,
обвивам те със нежност и тъга,
а времето на прага ти ще чака.
Потъваш във очите ми с копнеж,
зениците ми в шепите си сбираш,
а после пак препускаме в летеж,
съдбата ми сред звездно моделираш.
Във мислите ми ти си водопад,
а аз оставам все река дълбока,
на някакво безвремие в захват
е песента ми – светла и висока.
Зад рамото ми мига светофар,
на Стоп се спират старите ми тайни,
един вълшебен и проблясващ фар,
нашепва пак за спомени омайни.
Разказва как играхме на любов,
на вярност и предателство, на стражи,
и как животът ни безценно нов
в сегашно време диша и ни праши.
Далечни сме, но също близостта
във вените ни бие като клетва,
оставам твоя вятърна жена,
която във сърцето ти потрепва.
А ти за мен си вечен епилог
на всички извървени разстояния,
история без край и аналог,
надеждата сред северни сияния.
И зная, че е тежка ориста
и плащаме във дните все цената,
но най-накрая смела любовта
за вечност ще запали светлината.
17.03.2021г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар