Зелени
светофари....
Потеглиха
небесните простори
Към центъра
облян от светлина
А южните
начупени окови
Надянаха на
сенките крила.
От запад пък
дочули тишината,
шептящо ято
птици разпознах,
със писъци
избяга самотата,
по дирите и
слънце разпилях.
Делфинът в мене
кротко проговори :
„Изтрий ги тихо,
после продължи”,
послушах го, и
им отворих,
простила куп
изречени лъжи.
Каквото е било,
било е.
От днес е друго.
И е за добро.
Пак Космосът
отсъди строго
надянал старо
огнено палто.
Преливат
цветовете със надежда,
А вярата е
стожер, също гръб.
Едно момче
далече го отвежда
на синьото в
зелено днес зовът.
Четирсет нощи ще
съборят дните,
А осем часа, ще
въртят света,
Досбъднати линейно
са мечтите,
в началото с безкрая
във черта.
26.05.2024г.
Елица Бояджиева
<3
To You
