Сутрин рано, вечер късно...(текст)

Фамилия Тоника

„Сутрин рано, вечер късно...”

Той: Сутрин рано, сутрин рано птица ме събужда с твоя глас. И в росата сутрин рано твойте плахи стъпки търся аз, търся аз... Тя: Сутрин рано, сутрин рано стига ми усмивката една. Искам само, искам само ти да си до мен, а не в съня, не в съня. Припев: Колко малко ни е нужно и напук на всяка суета - да замръкнем със надежда и посрещнем будни утринта... Той: Вечер късно, вечер късно търся те сред толкова звезди - в бяла дреха и на пръсти с мене да танцуваш само ти, само ти. Тя: Вечер късно, вечер късно стига ми прегръдката една. И възкръсвам, и възкръсвам в твоите ръце, а не в съня, не в съня... Припев: Колко малко ни е нужно и напук на всяка суета - да замръкнем със надежда и посрещнем будни утринта... NOTE: Понякога в душата ми бушуват мисли и неочаквано намирам песенен техен израз... Обичам такива моменти. Вселената да бъде в синхрон с чувствата ми. Смълчах се и се чувствам добре. Тук, във Вятърното... където се дипли душата ми... Лаптопа се повреди и това ме накара да отворя настолния компютър. Препрочетох толкова много от старите нещица. Видях отново правените уолове, снимките, колажите, стиховете, видео клиповете... Повървях във вече отпечатаните стъпки във Всемирната душа и си дадох сметка колко много съм пораснала и съм се променила за тези четири години. Променили са се и елементите в моя свят. Вървя напред и надграждам. Все така имам вяра, че там по пътя, на някой от кръстопътищата ме чака Чудото. Знам, че ме чака. Когато му дойде времето. Зачетох се в една книга на Геше Майкъл Роуч – „Кармата на любовта”. Много ми хареса първото написано послание – съвет. „Каквото и да желаем, трябва първо да видим как някой друг го получава преди нас. Когато помогнем на някой друг да получи онова, което иска, това посажда семе в ума ни да получим същото по-късно, когато семето узрее и се разтвори.” Всъщност осъзнах, че от миналата година съм на правилния път. Дори без да знам за закономерността съм засадила семето. Просто е нужно търпение и постоянство. И достатъчно време за разгръщане на пълния потенциал на душата (ти). Нищо повече... Ели  *****