Забравена...

На тези мисли ме наведе нещо прочетено

в сайта за стихове…

Забравена…

Стрелки се гонят – осем, три,

небето пак блести със нежност,

били сме истински преди

в забравена отдавна вечност.

Зад рамото ти шепне глас,

върни се в своята безбрежност,

на истината вътре в нас,

трептяща вятърно с копнежност.

Поглеждаш в синия компас,

посоката с поклон намираш,

дървото пази нисък храст,

а ти във хоризонт се взираш.

Прегръщаш слънце и звезди,

политаш волен над полята,

досбъдват се безброй мечти

и пее атомна земята.

Накрая се прибираш в теб,

попил докрайно светлината,

а образа ти на човек,

печат оставя в тишината.

29.08.2018г.

Елица

*****